Никога не съм вярвала че нещо може да ме нарани, толкова много.
Имах приятел и две години ходихме заедно, аз много го обичах, той беше всичко за мен. Просто живях като в приказка, поне така ми изглеждаше.
Аз бях на лагер от училището за 1 седмица и беше много хубаво, само че бързах да се прибера, защото той много ми липсваше. И така лагера ми свърши.
Върнах се и понеже исках да изненадам приятеля ми, отидох направо при него в тях. Той живееше сам, почуках няколко пъти на вратата и понеже никoй не ми отвори, а вратата беше отключена, аз влязох.
Това беше най-лошият момент в живота ми, моята мила и добра сестричка си беше легнала с моя приятел. Аз стоях гледах и неможех да повярвам на очите си. запознанства
От тогава не говора с нея, тя ми каза че много съжалява, че не е искала да стане така, но аз неискам да я виждам.
Знам че ми е сестра и че може би все пак трябва да и простя, но ми е много трудно.
Той идва и ме търси, обажда ми се всеки ден, но аз не вдигам.
Много ги обичам и двамата, но те ме предадоха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар